Ръжево Конаре е село в Южна България, в община Калояново, област Пловдив. Намира се на 27 километра от Пловдив, на левия бряг на река Стряма в Горнотракийската низина.
Ръжево Конаре е добре свързано с близките му села и големината и централното му географско положение в района обяснява отчасти неговия статут на общински център до 1978 година.
Към м. май 2020 г. регистираните жители на селото са 1470 души.
Името Ръжево Конаре е образувано от името на близкото и по-старо село Ръжево в съчетание със занятието на първите поселници, които били войници коняри.
Райна Попова, написала книга за бита и културата на село Ръжево Конаре, споменава местната легенда за баба Черна с четиримата си синове, която се е заселила при местните коняри, и чийто род дава началото на много от по-късните ръжевоконарски родове.
В своето историческо изследване за Ръжево Конаре местният учител и писател Спас Лесов също споменава легендата за баба Черна, като обаче я оборва с изявление от 1968 година на един от съвременниците на ранните дни на селото, роденият през 1881 година и починал през 1970 година член на рода Черневи Тодор Иванов Чернев (Караиванов), който отхвърля историята за баба Черна и свидетелства за история на дядо си, роден през началото на 19 век, че основател на селото е Димитър Чернев от гр. Златица.
През 1949 година с Указ 794 на Президиума на Народното събрание се създава община Ръжево Конаре. Към общината се присъединяват селата Ръжево през 1955 година, Дълго поле и Черноземен през 1958 година, Главатар, Дуванлии и Калояново през 1959 година.
Първото ТКЗС в България е учредено в Ръжево Конаре на 1 март 1945 година. В книгата за впечатления, наречена „Златната книга“, са запечатани много отзиви от посетители от други страни и континенти през първите дни на юли 1945 г.
Журналистката Теодосия Томсън (Англия) от в. „Дейли Уоркър“ пише:
„Вашето кооперативно стопанство е най-интересното нещо, което видях в България.“
Тук за първи път в средата на 50-те години се организира международно съревнование със земеделска производствена кооперация от ГДР, при което съревнованието е отчетено като спечелено от ръжевоконарци.
Носители на различни ордени за високи добиви са сто души от Ръжево Конаре.
ТКЗС на Ръжево Конаре е разполагало и със свое летище на селскостопанска авиация, което обслужвало широк район.
70-те и 80-те години бележат кулминация на възхода на селото в политически, икономически, културен и спортен план. В годините 1973, 1974 и 1975 общината е първа в Пловдивска област по изпълнение на социално-икономическата програма и е носител на различни държавни награди.
По това време селото има свой мъжки футболен отбор под името „Никола Демирджийски“, а женският волейболен отбор на Ръжево Конаре е неизменен представител на Пловдивска област в Републиканската селска спартакиада в периода 1974-1978.
Община Ръжево Конаре е закрита през 1978 година, като общинският център е преместен в Калояново.
Събитието се помни с разочарование и до днес сред ръжевоконарци, като упадъкът на селото и близките му села в новото време може отчасти да бъде отдаден на това.
Местната църква „Успение Богородично“ е строена през 1867 година с помощта на дарения, като за разрешение на строежа тогавашният кмет на селото Бони Йончев лично ходи до Цариград. В църквата се съдържат стенописи на възрожденския живописец Станислав Доспевски, племенник на Захарий Зограф, които са малко познати на изследователите. Според грамота от 1912 година, когато се е провеждал конкурс за най-красива църква в Южна България, ръжевоконарската църква е била на второ място. Грамотата днес не е притежание на селските власти, като според местни легенди е прибрана в Пловдивската митрополия заради своята висока стойност. Всяка година на празника „Успение Богородично“ на 15 август в Ръжево Конаре има събор. В черквата се раздава курбан, а вечерта има народни веселби и хора.
В селото има с целодневна детска градина и основно училище.
Целодневна детска градина „Никола Инджов“е създадена през 1952 година. Днес разполага с модерна база, състояща се от едноетажна масивна сграда с два входа с площ от 820 кв. м., отговаряща на всички съвременни изисквания, и озеленено дворно място с площ от 6,100 кв. м. с различни съоръжения за игри за децата. Понастоящем детската градина обслужва и близките села Ръжево, Черноземен, Главатар и Пъдарско,като за пътуващите деца е осигурен училищен автобус.
Основно училище „Христо Ботев“ има вековна история, чието начало започва през 1865 година, когато местното общинско училище отваря врати в черковния двор. През 1928 година, след голямото земетресение, е построена обособена сграда за училището, в която днес се помещава детската градина.
Поради големия брой от ученици, които е трябвало да бъдат обучавани и в частни къщи, се поражда нуждата от нова сграда, на която учебният процес да може да се провежда на едно място. Това се случва през 1937 година, когато се построява сградата на днешното училище.
През 1966 година с големи тържества се отбелязва 100-годишнина на училището, поради което то е наградено с орден ’’Кирил и Методий’’ – I степен .
В двора на училището има релефна карта на България с водна инсталация и светлинки, строена през 50-те години и реновирана преди няколко години от местни учители и ученици.
Днес училището на Ръжево Конаре е център за обучение на ученици от местните села Ръжево, Черноземен, Главатар и Пъдарско.
Читалище „Просвета – 1907“, създадено през 1907 година, е отговорно за организацията и провеждането на различни културни мероприятия в селото по време на национални, официални и религиозни празници.
Организират се също така съвместни мероприятия с пенсионерския клуб и организацията на хора с увреждания. Част от читалището са вокална група „Детелина“, Група за автентиен фолклор „С песните на баба“ и Школа за народни танци „Майсторите“. Тук провеждат също така своите занимания читателски клуб, йога клуб и клуб по карате.
Читалището е разположено в самостоятелна двуетажна сграда от 820 кв. метра. На първия етаж се намира репетиционна зала и салон с 420 места, докато на втория етаж има библиотека, две хранилища, фоайе и тераса. Читалището разполага също така с компютърно оборудване.
Киносалонът на читалището е най-големият в общината със своите 300 места в салона и 120 на балкона.
Основният поминък в селото е животновъдство и зеленчукопроизводство. Има частни и кооперативни краварници. Отглеждат се зеленчуци (пипер, патладжан, домати) и житни култури (царевица, пшеница, ръж и ечемик), като в тези дейности са заети предимно млади хора.
Житните култури задоволяват нуждите на местните ферми и продават на хлебопроизводители в региона и страната.
В селото се произвежда и бутилира серията безалкохолни напитки „Гергина“, има голяма местна оранжерия за краставици, бетонов център, произвеждащ бетонови смеси, цех за производство на електрически одеяла и електрически възглавници, цех за електронни платки, цех за производство на козметични кремове.
Местната земеделска кооперация се занимава с отглеждане на зърнени култури и маслодайни семена. В землището на селото е разположен фотоволтаичен парк с инсталирана пикова мощност от 5 MWp.
В Ръжево Конаре има общо четири хранителни магазина, две баничарници, два магазина за строителни материали и железария, ресторант, аптека, фризьорски салон и маникюр, магазин за сувенири и канцеларски материали.
В селото има поща и офис на Easypay.